Път

Не знам коя посока да поема. Кой път не e трънлив. Пътеки много – как да им отнема, това, с което всяка ме гори? Но докато създавам пътека без тръни, времето свършва и става ясно. През цялото време съм стояла на същото място.

До завинаги

Като в холивудски филм те вдишвам.Като в черно-бяла снимка ни виждам –далеч от днес и от утре,по-близо до вчера, защото е по-истинско,по-близо до това да сме чистии да правим каквото поискаме.Чувствам свобода и не ми пука,че виждаш моята лудост.Лудостта е най-милото в мени без нея напълно се губя. Създадох в себе си нещо специално заПродължете с четенето на „До завинаги“