Албумът.

Годината е 2003 и аз съм 12-годишна развълнувана петокласничка. По MTV въртяха яко Somewhere I belong и това беше моментът, в който Linkin Park влезнаха стабилно с музиката си в живота ми. И така, аз отидох до пазара в Люлин, от където си купих най-новия им албум тогава – Meteora. И се започна. Слушала съм го по всяка вероятност над 300 пъти, като 213 от тях бяха още тогава. Помня как с нашите пътувахме на някъде и в колата се слушаше Meteora от първия до последния километър на отиване и на връщане и дума не давах да се каже, когато майка ми искаше малко да превключим на Веселин Маринов.

Нещото, с което са ме печелели парчетата по принцип винаги е било текстът, макар, че той за разлика от музиката, не се възприема напълно от първия път. Ако ми хареса текстът съм готова да слушам яко Галена и хич да не ми пука, че е чалга. За съжаление обаче, не бих могла да ви цитирам поп-фолк парче, чийто текст ме е хванал за гушата и е разтърсил живота ми из основи. Като го намеря, ще направя един цял блог отделно, само за него.

Сега се замислям, че малко ме съмнява английският и цялостното ми съзнание на 12 да са били на достатъчно добро ниво, за да възприема напълно това, което се казва в текстовете на Linkin Park, ама тогава бях толкова развълнувана за тях, колкото съм и сега, така, че явно още от малка ги разбирам нещата.

Meteora за мен е най-добрият албум, който съм слушала някога. Той е добър най- вече заради това, че съм била съпричастна и съм преживявала всяка песен по мой си начин, вкарвала съм се във филм, чиято фонова музика е била „Faint” и съм се надъхвала със спортна злоба на „From the inside”.

Парчетата не са най-веселите, които може да чуете, напротив, там се говори много за депресия, гняв и изцеление (какво ли съм разбирала в 5-ти клас от това?!), но думите са толкова силни, толкова добре написани, че въпреки тематиката на повечето от песните, моето мнение е, че албумът е супер мотивиращ.

Честър и великият му талант си отидоха преди 3 години и от тогава светът за мен не е същият, но съм щастлива, че съм била съвременничка на тази музика, изживяла съм я в най-големия ѝ пик и съм я оценила като стойностна още тогава.

Somewhere I Belong е първият сингъл от албума, чието видео съм дебнела по всички музикални канали – превъртах ги в несвяст и само чаках някъде да го пуснат. Видеото ми напомняше малко на това на In the end, което за мен като цяло е един от върховете на музиката. Още със Somewhere I belong според мен Честър индикира, че не е добре работата, въпреки, че песента е супер надъхваща. Предполагам, че разни демони и лични негативизми стоят в основата на вдъхновението да се създаде това парче и за мен е възхитително как чрез музиката и изкуството като цяло, може някакво смачкващо и на пръв поглед ужасяващо чувство, да се трансформира в нещо мотивиращо и градивно. В нещо, което съм абсолютно убедена, че е променило към по-добро много животи.

Ах, силата на музиката!

Във From the Inside става въпрос отново за вътрешната несигурност и предателство, със ужасно нахъсващи музика и клип. Вече 17 години се чудя тя или Somewhere I belong ми е по-любима:

Easier to run. Едно от най-страшните неща в битието ни е да изречем на глас страховете си, да се изправим пред тях и да им кажем „Майната ви“. Аз не съм го правила и ще си умра от страх най-накрая, но тук идва ред на тази песен, която си пускам от време на време и решавам, че няма да му се дам.

Nobody’s listening. Напук на разни музикални правила LP решават, че разностилието в един албум не е камъкът, който ще преобърне каруцата и в албума присъстват и такива парчета. Тук си представям как Грета Тунберг пее това пред ООН, като DJ-ят отстрани подвиква „Специален поздрав за Доналд Тръмп!“  

Numb оцених на доста по-късен етап. Това е другият сингъл от албума, който стига върховете на класациите. Виждам много истини в песента и една от тях, много простичка, много тривиална, е пресъздадена с думи и клип по страхотен начин.

Бъди това, което си и преследвай мечтите си.

Ще завърша с едно покъртително силно изпълнение на Crawling, парче от първия албум на Linkin Park, с което искам да изразя моята почит и вечна признателност към Честър.

Благодаря ти, човече!

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: