Хей

Ти си лимонада.
От онази, в селото на баба ми.
Ти си хубаво старо списание.
Намерено забравено в шкафа ми.

Ти си онзи глъч – невинен, глупав,
който децата не разбират.
Че е чуден.

Да се смееш право срещу мен
е щастие.
Да ми казваш „мила“ е велико!
Как обичам да викаме по улиците,
а после да сме у дома.
И да е тихо.

Аз съм свобода, а ти си смисъл.
Аз съм лудост – ти си свикнал.
Залитам като пияна през вратата,
всеки път щом ме посрещаш.

Хей! Като любов те усещам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: